Дейността на всички тези служители на Църквата и на техните приемници може да завърши само тогава, когато бъде достигната последната и най-висша цел на самото съществуване на Църквата, т.е. когато всички нейни членове ще имат вяра в Христа с еднаква яснота и чистота и когато, следователно, ще престанат всякакви спорове за вярата и у никого от членовете на Църквата няма да има никакви колебания относно най-същественото.

“Вяра” в Сина Божи имат всички християни, но “познанието” на Сина Божи далеч не е еднакво у всички (ср.Еф.1:17)

Това състояние апостолът определя като състояние на „мъж съвършен“, т.е. човек с напълно укрепнал възглед за живота, и още по-точно – като достигане до „мярката на пълната възраст Христова“, т.е. до такова състояние, в което християните ще се изпълнят с всички благодатни сили, изхождащи от Христа (срв. Еф. 3:19).