„А по-старият му син беше на полето.“

На полето на добродетелите, трудейки се в тях.

„И като се връщаше и се приближи до дома, чу съзвучие (συμφωνίας) и ликуване (χορῶν).“

Той върви, преуспявайки, и се приближава до Божия дом, достигайки съвършенство; и чува музикалното съзвучие, което звучи поради съгласието с Отца на сина, достигнал до това съгласие чрез покаяние, а ликуването – поради радостта, произлязла от това. Защото в Божия дом е „чистият глас на празнуващите“.