„Като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува“. Ето как съди бащата, ето как лекува: на съгрешилия син той въздава с целувки, а не с бич. Любовта не забелязва прегрешенията. Бащата изкупва греховете на сина с целувка, покрива ги с прегръдки. Той прави това, за да не излага престъпленията на сина на показ, за да не измъчва сина. Бащата изцелява раните на сина, за да не остане у него нито един белег, нито едно петно. „Блажени са, казва Писанието, онези, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити“ (Рим. 4:7). …

Отец тича насреща, тича отдалеч. „Христос умря за нас, когато още бяхме грешници“ (Рим. 5:8). Отец тича насреща: Той тича и при това Сам слиза от небесата и стъпва на земята. „Аз не съм сам – казва Христос, – но Аз и Отец, Който Ме е пратил“ (Йоан 8:16).

„Хвърли се на шията му“ – това стана, когато цялата Божествена природа чрез Христос слезе при нас и се въплъти в човека.

„И го обцелува“ – кога? Когато „милост и истина се срещнат, правда и мир се целунат“ (Пс. 84:11).

Той даде на сина „най-хубавата дреха“ (Лк. 15:22) — онази нетленна слава на безсмъртието, от която Адам се лиши. Даде „пръстен на ръката му“ (Лк. 15:22): този пръстен е почетен дар, знак на свобода, печат на Духа, знамение на вярата, залог на небесния брак. Чуй какво казва апостолът: „Сгодих ви за един мъж, за да ви представя на Христос като чиста девица“ (2 Кор. 11:2).

И даде „обувки на нозете му“, за да бъдат обути нозете на онзи, който възвестява благата вест. „Колко прекрасни са нозете на благовестниците на мира“ (Рим. 10:15; Ис. 52:7). (Проповеди)