Не е безполезно и това, че жената се радва за намерената драхма. Тази драхма не е дребна монета: върху нея е изобразен владетелят. Затова образът на кесаря се разпознава от Църквата.

Ние сме овци. Да се молим тогава да се удостоим с покой при тихи води. Повтарям: ние сме овци. Да се насочим към пасището! Ние сме драхми. Да запазим цената си! Ние сме деца. Да побързаме към Отца!

Да не се боим от това, че сме разпилели полученото наследство на духовното величие в земни удоволствия.

Щом Отец е дал на сина пазеното съкровище, богатството на вярата никога няма да се изчерпи. Дори всичко да е дал, Той пак има всичко. Който е дал нещо, не го е изгубил. И не се страхувай, че няма да те приеме, защото Бог не се радва на погибелта на живите (Прем. 1:13).

Той вече бърза към тебе, който се приближаваш, и ще падне на шията ти, защото Господ изправя прегърбените (Пс. 145:8). Ще те целуне, защото това е залог на състрадание и любов; ще заповяда да донесат одежда, пръстен и обувки.

Ти още се боиш от възмездие, а Той възстановява достойнството ти. Ти се страхуваш от наказание, а Той те целува. Ти се боиш от укори, а Той устройва пир.