Тази втора притча сравнява изгубеното с драхма. Тя е като единия, който е отпаднал от десетте – съвършеното число и пълната мярка на броя. Числото десет е съвършено, понеже завършва редицата от едно до десет.

Тази притча ясно показва, че сме създадени по образ и подобие на Всевишния, макар Бог да е над всички нас. Смятам, че драхмата е динарий, върху който е отсечен образът на царя. Паднали и изгубени, ние бяхме намерени от Христос и преобразени чрез светостта и праведността по Неговия образ.

Търсенето беше извършено заради онова, което беше паднало; затова жената запали светилник. Чрез светлината изгубеното се спасява и настава радост за силите свише. На небесата се радват дори за един каещ се грешник, защото той е познал всичко онова, което ни оковаваше. Празнува се с веселие заради един спасен, съединил се с божествената цел, и никога не престават да възнасят хвала на милосърдието на Спасителя.

Каква велика радост трябва да ги изпълни, когато всички под небето бъдат спасени и Христос ги призове чрез вярата да признаят истината! Те се очистиха от греха и освободиха от пътищата на смъртта. Избегнали са обвинението за своето заблуждение и падение. Всичко това получаваме чрез Христос.