Св. Лука неслучайно привежда една след друга три притчи: за овцата, която била изгубена и се намерила; за драхмата, която била изгубена и се намерила; и за сина, който бил мъртъв и оживял. Така че чрез тройно лекарство да изцелим възпалените си рани. Защото тройното въже не се къса.

Кои са тези: бащата, пастирят и жената? Не са ли Бог Отец, Христос и Църквата?

Христос те носи върху Своето тяло, Което прие върху Себе Си твоите грехове; Църквата търси; Отец приема. Сякаш пастирят изнася, сякаш майката издирва, сякаш бащата покрива. Първото е милост; второто – избиране, а третото – помиряване. Те възстановяват всеки поотделно: Изкупителят помага, Църквата подкрепя, Творецът отново съединява.

Това е една и съща милост на Божието действие, но различна от онова, което се полага според нашите заслуги. Уморената овца бива призована обратно от Пастиря; изгубената драхма е намерена; синът тръгва обратно към бащата по собствените си следи и се връща с пълно покаяние от своето осъдително блуждаене.