„И да просвети…“ В областта на знанието за Бога, „в познаването Му“ (Еф. 1:17), нека ефесяните имат „просветени очи на сърцето“, тоест нека със съвършено светли очи на душата познават Бога. „Сърцето“ тук е средоточие и централният орган на личния живот; срв. Рим. 10:10.

„та да познаете…“ Преди всичко това просвещаване на душевните очи в областта на богопознанието е нужно, за да познаят ефесяните „в какво се състои надеждата на Неговото призвание“, тоест какъв е предметът на християнската надежда, която се основава върху божественото призвание; срв. Рим. 8:24.

„и какво е богатството…“ Тук се определя в какво именно се състои предметът на християнската надежда: това е Божието „наследство“, извънредно величествено, от което се ползват и ще се ползват Божиите светии. Изразът „за светиите“ по-точно означава „сред светиите“.

„Светиите“ тук са в собствения смисъл на думата, а не изобщо всички християни.