Тук апостолът вече се обръща към онези християни, които ще четат неговото послание.

„чрез Него“ (ἐν ᾧ, букв. в Когото), тоест в Христа, читателите на посланието са „запечатани с обещания Свети Дух“, след като са чули „словото на истината“, или „благата вест“ за своето спасение, и са повярвали в тази вест.

Изразът „като повярвахте в Него“, тоест в Христос, е неправилен превод, защото навсякъде във втората глава една мисъл се присъединява към предходната чрез местоимението ὅς, а тук стои ἐν ᾧ – „в Когото“.

Самото „запечатване“, както се вижда от контекста, е не само вътрешен акт, но и нещо, което може да бъде наблюдавано отвън от други хора; срв. 1 Кор. 9:2.

Тук апостолът несъмнено има предвид изпращането на благодатта на Светия Дух върху вярващите в деня на първата християнска Петдесетница (Деян. 2), както и последвалото изливане на духовните дарове върху онези, които влизали в Църквата. Чрез тези дарове Бог отличавал християните като свети и избрани хора.