„тая благодат Той изобилно ни дарува“. Благодатта или, както се изразява апостол Петър, божествената сила (2 Петр. 1:3), ни е дарувана във вид на „всякаква премъдрост и разум“.

Под „премъдрост“ трябва да се разбира способността умът да прониква в самата същност и достойнство на нещата, а под „разум“ – способността правилно да се отнасяме към нещата, тоест известен нравствен такт.