„Когато – казва Той – бъдеш поканен на сватба, не сядай на първо място, за да не би между поканените да се окаже някой по-почетен от тебе, и този, който е поканил и тебе, и него, като дойде, да ти каже: отстъпи му мястото“ (Лука 14:8–9).

О, какъв голям срам е човек да се окаже в такова положение! Това прилича, ако може така да се каже, на кражба и на връщане на откраднатото благо. Той трябва да върне онова, от което се е възползвал, понеже няма право да го притежава.

Скромният и достоен човек не се бои да бъде обвинен, че претендира за почетно място и иска да седи сред първите, защото не се стреми към това. Той отстъпва на другите онова, което по право му принадлежи, и на никого дори не би му дошло на ум, че е обхванат от гордост. Такъв човек получава заслужена почит.

Ако някой от вас иска да седи по-високо от другите, нека заслужи това от Бога и да го получи по повеля от небесата. Нека превъзхожда другите, имайки свидетелството на славни добродетели. Признак на добродетелта е скромният ум, който не обича да се хвали.