Понеже те мълчали поради злия си умисъл, Христос отхвърля несъстоятелността на тяхното жестокосърдечие с убедителните думи, които използва: „Кой от вас, ако осел или вол падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден?“ (Лука 14:5). Ако законът забранява да се проявява милосърдие в събота, тогава защо жалите онова, което е паднало в кладенеца? <…>

Бог на всичко никога не престава да бъде добър. Той е благ и човеколюбив.