В тази втора, нравоучителна част на своето послание (13–26 стихове) апостолът най-напред призовава галатяните към изпълнение на великата заповед за любов към ближния. След това им казва, че истинската християнска свобода, към която ги е призовавал, съвсем не е означава разпуснатост на страстите.

Напротив, свободният човек води упорита борба със страстите. При това апостолът изброява самите страсти, или делата на плътта, и им противопоставя плодовете на духовния живот, към който призовава своите читатели.

„Само свободата ви да не бъде повод“ – на гръцки ἀφορμή, т.е. опорна точка, изходен пункт, удобен случай или повод; срв. Рим. 7:11.

“с любов си услужвайте един другиму”. Свободата няма да доведе до угаждане на плътта само тогава, когато християните се стараят да вършат добро един на друг, ръководени от истинската християнска любов.