Заедно с обличането в Христос, сред вярващите – като членове на Църквата, като личности, които стоят в отношение към Бога – престават да имат значение националните, социалните и половите различия.

В древния, дохристиянски свят мъдреците понякога изразявали тържествена благодарност към боговете, че са ги създали мъже, а не жени, елини, а не варвари (например, Талес у Диоген Лаерций I, 7), а еврейските равини към това добавяли благодарност, че Бог ги е сътворил не езичници и не роби.

Сега обаче в християнството, както очевидно усещат и самите галати, не може да има особено огорчение от това, че някой например не принадлежи към мъжкия пол или към еврейския народ: чрез Христос до Бога имат достъп хора от всякакво положение.

„Няма вече юдеин…“ – трябва да се добави „сред вас“, т.е. в Църквата.

„Защото всички вие сте едно в Христа Иисуса“. „Всички“ – по-точно: всички заедно (άπαντες), според Тишендорф.

 „Едно“ – т.е. едно лице, както вече са съставили едно тяло (срв. Гал. 3:27).

Това единство се придобива чрез съединението на всеки отделен човек, който по природа е склонен към разделение и самостоятелност, с Христос.