Изпълнил своя дълг, законът трябва да остави своя възпитаник. По-нататъшното подчинение на юдеите на закона би било несъобразно с новото им високо достойнство – „синове Божии“, с новото им положение, което апостолът в следващия стих нарича „обличане в Христос“.

Апостолът тук вече не се обръща само към юдеите, а към всички членове на Галатийската църква, както показва изразът „всички вие“. Християните се наричат „синове Божии“, защото имат в себе си Христос, Сина Божи, и Му се уподобяват, приемайки същия образ (св. Йоан Златоуст).

„Чрез вяра в Иисус Христос“ – този превод не е напълно точен, защото след думата πίστεως („вяра“) би трябвало да стои Χριστοῦ Ἰησοῦ (родителен падеж), а не ἐν Χριστῷ Ἰησοῦ. По-правилно е изразът ἐν Χριστῷ Ἰησοῦ да се разглежда като самостоятелен и независим от „чрез вяра“, така че целият смисъл да бъде: „чрез вярата вие станахте синове Божии и оставате такива, докато пребъдвате в Христос“.