Законът е бил „прибавен впоследствие“ (προσετέθη – този глагол показва, че законът не е имал самостоятелно значение спрямо обещанието и изобщо не е повлиял върху него, срв. Рим. 5:20) и е даден „поради престъпленията“. Гръцкият израз παραβάσεων χάριν действително може да означава „поради“ или „по повод на престъпленията“, както се вижда от някои места в Новия Завет (Лука 7:47; 1 Йоан 3:12).

Но тук този израз едва ли има такъв смисъл. Първо, апостолът използва думата παράβασις („престъпление“), която предполага нарушение на вече съществуващ закон, докато той говори за време преди закона (срв. Рим. 4:15: „където няма закон, няма и престъпление“). Второ, ако тук се посочваше само поводът за даването на закона, това не би било достатъчен отговор на въпроса „защо е законът?“, защото поводът не е равен на целта.

Освен това би трябвало да се приеме, че преди закона е имало много престъпления, което противоречи на възгледа на Павел за състоянието на човека преди закона (Рим. 7:9), както и на неговото разбиране за закона като средство, което не намалява престъпленията (Рим. 3:20; 7:4–13 и др.).

Затова е по-добре да се приеме друг превод: „заради престъпленията“, т.е. за да се явят престъпленията или за да се проявят обикновените грехове като истински престъпления против Бога. В този смисъл думата χάριν понякога се употребява в Новия Завет (Тит 1:5, 11; Юда 1:16).

Така цялата заслуга на закона се изразява в това, че с неговото появяване греховете на човека придобиват определен характер на престъпления.

„докато дойде семето…“. Законът, следователно, има временно предназначение – той трябва да съществува само до идването на Христос (срв. Гал. 3:16). Ясно е, че той не може да бъде поставен на едно равнище с вечното обещание.

„Предаден чрез ангели, чрез ръката на посредник“. Тези две уточнения апостолът прави, за да покаже колко по-ниско е законът спрямо обещанието. Обещанието е дадено непосредствено от Самия Бог на Авраам, без посредник, докато законът е даден чрез ангели (срв. Деян. 7:53; ЕВр.1:1; 2:2; Втор. 33:2 – според превода на Седемдесетте).

Освен това от страна на народа има още един посредник – Моисей (срв. Изход 20:19; Втор. 5:19–25; 18:16; Деян. 7:38).

Следователно при даването на закона между Бога и народа стоят две посреднически инстанции и поради това законът е по-нисш от обещанието, дадено, така да се каже, „от ръка в ръка“.