Но законът не е могъл да съществува редом с обещанието като някакво помощно средство. Трябва да бъде едното от двете: или законът, или обещанието. Защото законът, както беше показано по-горе (Гал. 3:10–12), изисква от човека дела, а обещанието – вяра в Божията благодат.

Всъщност тук дори няма място за избор: Бог е дарувал наследството на Авраам именно чрез обещанието, без да изисква изпълнение на делата на закона.

„Наследство“ (κληρονομία) – в Стария Завет означава Ханаанската земя (Втор. 4:21), а в Новия – Христовото царство (Деян. 20:32; 1 Кор. 6:9), вечния живот с Христос (Тит 3:7).