Но ако Христос със Своята смърт е изкупил юдеите от проклятието, то при това Той е имал предвид и езичниците също да получат благословението на Авраам. Как е могло да стане това? Много просто. Изкуплението на Израил от проклятието е било същевременно и освобождаването му от по-нататъшното подчинение на Моисеевия закон, тъй като „да бъдеш под закона“ (Гал. 4:4 и сл.) е означавало същото като „да бъдеш под клетва“ (Гал. 3:10).

Само освободената от пределите на Закона религия на Израил е могла да стане религия на целия свят, защото именно Законът е изолирал Израил и неговата религия от другите народи.

Сега, когато изискванията на Закона са изпълнени от Христос, Законът вече не държи в своите окови Израил и дадените му в Авраам обещания; и те могат да станат достояние на цялото човечество.

Сега по-специално се изпълнява и онази заветна мечта на всички християни от езичниците – да имат у себе си обещания Свети Дух с Неговите дарове (Гал. 3:2–5). В това получаване на даровете на Светия Дух ние всички – апостолът има предвид тук християните както от еврейски, така и от езически произход, ние всички приемаме онези обещания, които са били дадени на Авраам.

Защото към езичниците не могат в буквален смисъл да се отнасят обещанията, дадени на Авраам – за многобройно потомство, за Ханаанската земя. Така в последния израз на 14-и стих апостолът дава ясен отговор на поставения от него в Гал. 3:2 въпрос: по какъв начин галатяните са получили Духа – като са изпълнявали делата, които изисква Законът, или чрез вяра? Очевидно, чрез вяра, защото и самият Закон от времето на кръстната смърт на Христос е престанал да има значение на ръководно начало на човешкия живот.