Тук апостолът обяснява мисълта от предходния стих. Той нарича вярващите истински синове на Авраам, защото самото Божие Слово, или Бог, “отнапред благовести” (по-точно: „предварително благовести“ – προευηγγελίσατο) на Авраам, че в него „ще бъдат благословени“, т.е. ще получат спасение всички народи, а не само един народ – еврейският, който ще произлезе от него.

В негово лице това обещание се отнася до всички, които впоследствие ще имат същата вяра в Бога, каквато е имал Авраам.