Нека, с помощта на Самия Господ, да разгледаме какво означават тези Негови думи. Кога възлезе Той при Отца? Според свидетелството на Деянията на апостолите — в четиридесетия ден след Своето Възкресение, ден, който и ние ще празнуваме в Негово име; тогава възлезе при Отца. Тогава учениците, които Го бяха осезавали с ръце, Го изпратиха с поглед; тогава прозвуча и ангелският глас: „Мъже галилейци, защо стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян. 1:11).
Ако, прочее, тогава възлезе при Отца, какво ще кажем ние, братя? Как Мария, която не можеше да се допре до Него, когато стоеше на земята, би могла да се докосне до Него, седящ на небесата? Ако тук не можеше, то не още ли по-малко там? Какво, прочее, означават думите: „Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си“?
Нима ще каже някой неразумен, че преди възнесението при Отца мъжете са могли да се допират до Него, а жените — не, и че това станало възможно едва след възнесението? Такава мисъл е нелепа, такова мнение е превратно. Какво, прочее, означават тези думи: „Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си“? Ти, като Ме виждаш, Ме почиташ само като човек и още не познаваш Моето равенство с Отца; не се допирай до Мене като до прост човек, не Ме приемай с такава вяра, но познай в Мене Словото, равно на Отца. Ще възляза при Отца — и тогава се допирай. За тебе Аз възлизам тогава, когато ти Ме познаеш като равен на Отца. Докле Ме смяташ за по-малък, за тебе Аз още не съм възлязъл.
Нека чуе, прочее, Църквата, чийто образ носеше Мария — нека чуе това, което чу Мария. Всички ние да се допираме, когато вярваме. Вече Той възлезе при Отца и седи отдясно на Отца. Това изповядва днес цялата Църква, вярвайки в Онзи, Който възлезе на небесата и седи отдясно на Отца. Това чуват и кръщаваните и в това вярват още преди кръщението. Когато вярват, тогава Мария се докосва до Христос. Това разбиране не е напълно ясно, но е спасително: то е скрито за неверните, а за тълкуващия с вяра се открива.
Самият Господ Иисус Христос и там е, и с нас е; и с Отца е, и в нас пребъдва; нито от Него се отдалечава, нито нас оставя; и ни учи да се молим като Наставник, и заедно с Отца приема нашата молитва като Син.