Оттук започва нов библейски раздел – историята на синовете и по-нататъшното потомство на Ной (toldoth Noach). Що се отнася до значението на имената на неговите непосредствени синове, според най-разпространеното тълкуване: името Сим означава „знак, белег“, а оттук и „име“; Хам вероятно означава „черен, тъмен, смугъл“; а Иафет означава „разширение“ или „разпространение“. Самото изброяване на синовете на Ной има за цел да покаже, че човечеството няма други родоначалници освен тях.

„А Хам беше баща на Ханаан.“

Според тълкуването на св. Йоан Златоуст Писанието с това иска да подчертае крайното невъздържание на Хам – че нито толкова голямото бедствие (потопът), нито тясното съжителство в ковчега са могли да го възпрат; и докато по-големият му брат все още няма деца, той – във време на Божи гняв, когато загива целият свят, се е отдал на невъздържание и не е обуздал страстите си (Беседа 28).

Това обаче не изключва и друго тълкуване, според което Ханаан е споменат тук като представител на хамитските племена – хананейците, които по-късно, живеейки в съседство с евреите, най-често влизат в съприкосновение с историята на богоизбрания народ (Бит. 12:6).