Давайки новия закон за храната, Бог въвежда съществено ограничение – забранява употребата на кръвта на животните като храна. Причината за тази забрана се посочва тук: кръвта на животното по определен начин се отъждествява с неговата душа. Подобна идея се среща и на много други места в Свещеното Писание (Лев. 17:11, 14; Втор. 12:16; Притч. 28:17).

Любопитно е, че освен в Свещеното Писание, тази представа се открива и у редица древни автори, особено сред класическите (Вергилий, Емпедокъл, Питагор и др.). Така общото мислене на древността е свързвало основния принцип на животинския живот – т.е. онова, което се нарича душа, именно с кръвта.

Изхождайки от тази наивна, но широко разпространена представа и желаейки чрез нея да внуши на човека по-голямо уважение към всеки чужд (включително животински) живот, Бог дава забраната да се употребява кръв. Това е първата Ноева заповед; впоследствие, при Моисей, тя получава по-подробно развитие и по-широка аргументация – физическа, морална, обредна и предобразна (Лев. 17:11; срв. Евр. 10:4; Йоан 1:17).