Пред него Христос сякаш изведнъж е открил завесата, която е закривала пред погледа му истинското християнство, и апостолът е осъзнал цялото му величие. Разбира се, не бива да се мисли, че това е станало в един единствен момент – при Дамаск: тук апостолът несъмнено има предвид всички многобройни откровения, които е получил и чрез които е познал тайните на християнската вяра (срв. 2 Кор. 12:2) – откровения, дадени му преди написването на Посланието до галатяните.

Трябва да се отбележи, че това не изключва възможността апостолът да е научавал за историческите събития от живота на Христос чрез разговори с по-ранните християни; откровението предава идеи, а не исторически факти.