Юдействащите, по всяка вероятност, упреквали Павел в неговата привидна непоследователност: „ту – казвали те – той се съобразява с обичаите на юдеите (Гал. 5:11; срв. 1 Кор. 9:20), ту живее с езичниците като езичник (срв. 1 Кор. 9:21). Не е ли това проява на желание на всяка цена да увеличи броя на своите привърженици?“ Така, вероятно, разсъждавали юдействащите пред слушателите си в Галатия.

Апостолът, пристъпвайки към своята защита, казва, че никога не е постъпвал така: той е търсел единствено Божието благоволение, а не човешкото одобрение, и затова не може да бъде обвиняван, че се приспособява към моментните вкусове на слушателите си. И как би могъл да стане „раб Христов“, ако имаше склонност да търси популярност? В юдейството той се е ползвал с голямо признание, но го е пренебрегнал, за да поеме по трудния път на „Христов раб“ – проповедник на Евангелието.