„Не бойте се от убиващите тялото.“ Защото същността на човека не е тялото, а душата. Именно нея Бог създаде по Свой образ и нея обича; заради нея създаде и света. Врагът ѝ завижда и я преследва. Заради нея и Сам Син Божий дойде в света.

А тялото е като одежда на душата, както казва апостолът: „…защото не желаем да се съблечем, а да се облечем, за да бъде смъртното погълнато от живота“ (2 Кор. 5:4).

И тъй, ако някой от злоба разкъса дрехите, в които е облечен човек, той ще счете това за обида, но няма да претърпи вреда в своята природа; така и ако тялото, в което е облечена душата, бъде убито от нечестивци, душата, макар и да изпитва болка при това, не претърпява вреда в своята природа.

Как тогава казваш, че душата загива? Нима не е създадена безсмъртна? Смъртта обаче не означава само телесен край, но се нарича и наказание. Затова и Павел казва: „Всеки ден умирам“ (1 Кор. 15:31). А Йоан в Откровението казва: „Блажен е онзи, който има дял в първото възкресение; над тях втората смърт няма власт“ (Откр. 20:6).

А „втората смърт“ е огън и сяра. Виждаш, че под „погубване“ се разбира не унищожение на душата, а мъките на геената – това е именно втората смърт. (PG 56:762-64)