„А който претърпи до край, той ще се спаси.“ Защото мнозина започват, но малцина завършват. Винаги в началото е любовта, а накрая – изпитанието. И никой не може да претърпи до край заради Бога, освен онези, които заради Бога са станали Божии.

Понеже всичко, което се върши заради плътта, е плътско, защото и самата плът е временна; а онова, което се върши заради Бога, е вечно, както е вечен и Сам Бог.

Добрият край е сърцето на добрата вяра, защото славно е не да започнеш добро дело, а да го завършиш. Понеже започването често произлиза от желание на плътта, а завършването е сила на душата.

Често доброто дело бива подбудено от плътско влечение, но без Божията милост то не се довежда до край. Ако се обърнеш към Бога, служиш Му и вършиш дела на правдата, никога не си спомняй за вече извършеното от теб, а мисли за завършека.

Защото размисълът върху миналите добри дела поражда тщеславие, а размисълът върху завършека поражда страх, защото: „който претърпи до край, той ще се спаси.“ (PG 56:760)