В това четиво чухме: „А когато ви предават, не се грижете как или какво да говорите, защото не вие ще говорите, а Духът на вашия Отец ще говори във вас.“ И на друго място Той казва: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на века“ (Мат. 28:20).

Нима онези, които тогава чуха този глас, ще пребъдат до края на века? Но Господ се грижеше не само за тях, които скоро щяха да напуснат този живот, но и за останалите – и за нас самите, и за онези след нас, които ще пребивават в този живот, нашите приемници; Той виждаше всички като едно в Своето тяло.

Затова този глас, който казва: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на века“, бе чут не само от тях, но и от нас. И ако тогава не сме го чули в нашето знание, то сме го чули в Неговото предведение.

Ето защо ние, тихи като овце сред вълци (Мат. 10:16), трябва да се придържаме към заповедите на Този, Който ни наставлява да бъдем „прости като гълъби и мъдри като змии“. Прости като гълъби – за да не вредим никому; мъдри като змии – за да се пазим да не ни навреди някой. (Проповеди, 64A.2)