Господ заповядва да не влизат в домове и да не приемат гостоприемство от онези, които или отхвърлят Христос, или не Го познават; във всеки град да разпитват кой е достоен да ги приеме – тоест дали там обитават Христос и Църквата; и да не преминават на друго място, ако намерят достоен дом и праведен домакин.

Мнозина от юдеите били така привързани към закона, че макар да можели да повярват в Христос, удивлявайки се на Неговите дела, все пак продължавали да живеят според закона. Други, от любопитство, искали да узнаят свободата в Христа и само привидно преминавали от закона към евангелската истина; мнозина пък изпадали в ерес поради изопачено разбиране.

И понеже такива хора, мамейки и прелъстявайки слушателите, твърдели лъжливо, че притежават католичната истина, Христос заповядва апостолите да търсят достоен човек, у когото да отседнат. И ако по незнание, подведени от лъжливи думи, попаднат при такъв домакин, трябва внимателно и предпазливо да изберат дом, който е наречен „достоен“, тоест Църквата, която се нарича католична.

Христос заповядва всеки дом да бъде поздравяван с мир, но така, че „мирът“ да бъде по-скоро изречен, отколкото даден. Защото Той ги наставлява: „Поздравете го, казвайки: мир на този дом.“ Следователно поздравът на мира се изразява в думи и трябва да бъде проявен чрез проповедта на действената любов.

По-нататък Иисус показва, че самият мир – който е средоточие на състраданието – не трябва да пребъдва в недостоен дом; защото, ако домът се окаже недостоен, тайнството на небесния мир трябва да бъде задържано в съзнанието.