Ще видиш разнообразието на пороците – в разпътството, сребролюбието, грубостта, необуздаността, в простодушната глупост и коварството, в дързостта и страхливостта, и във всички враждебни [за нас] пороци; а душата бива измъчвана от пристъпи, предизвиквани от пари, слава, нужда и безчестие.

Демоните нанасят вреда на телата, а душите принуждават да грешат и да беснеят. Лунатикът, например, има демон „ням и глух“. Подобен род страсти понякога терзаят душата, правейки я глуха за спасителното слово; така както гневът парализира душите, че обхваналото ги напрежение унищожава действената жизнена сила.

А немощта на душата елините в широк смисъл наричат болест, произтичаща от порока, а в по-тесен – болест, противоположна на самообладанието, която отслабва способността за търпение и понасяне на страдания и болка. (Фрагменти 77)