И тъй, за тази светлина тук се казва: „Народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина.“ Но я видя не с телесни очи, защото тази светлина е невидима, а с очите на вярата и с взора на разума.

Ето какво казва [пророкът]: „Народът, който ходеше в тъмнина, ще види голяма светлина; над живеещите в страна на смъртна сянка ще възсияе светлина“ (Ис. 9:2).

Следователно не само на онези, които са в тъмнина, се яви тази светлина, но и на седящите в страната на смъртната сянка, казва той, ще възсияе светлина, като показва, че едни седяха в тъмнина, а други – в страната на смъртната сянка.

А каква е тази страна на смъртната сянка, ако не страната на подземния свят, за която Давид казва: „И да ходя в долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене“ (Пс. 22:4). Той няма да се уплаши от зло, тоест от адското наказание.

И тъй, дори и на седящите в страната на смъртната сянка сияе спасителната светлина – тоест Христос, Син Божий, Който казва в Евангелието: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнина“ (Йоан 8:12).

След Своето почитано и спасително за всички страдание, влизайки в страната на подземния свят, Той веднага донесе на удивените мъртви светлината на Своето величие, за да освободи онези, които бяха задържани под земята в очакване на Неговото пришествие, както Сам Господ чрез Соломон от името на Премъдростта казва: “Аз ще сляза до дълбините на земята и ще видя всички починали, и ще просветя уповаващите се на Бога”.