И тъй, дяволът подстрекава, за да изкушава, а Господ следва [след него], за да победи. А състезанието в това изкушение врагът започна с такова обръщение към Господа: „Ако си Син Божий, кажи тези камъни да станат хлябове.“

Така, без да познава тайната на Божието домостроителство, той пита за онова, което не знае. Защото разпитва и говори с гласа на съмняващ се: „Ако си Син Божий.“

Нека да видим защо пита, ако се съмнява, и защо пита, ако не знае. Той вече беше чул вестта как ангелът възвести на Девата, че ще роди Сина Божий. Видя и това, как влъхвите, оставяйки своето заблуждение на суетното знание, с молитва се поклониха на родилия се Младенец. Видя и това, как след кръщението слезе Светият Дух като гълъб. Чу и гласа на Отца от небесата, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син“ (Мат. 3:16–17). Чу и това, как Йоан свидетелстваше пред целия народ: „Ето Агнецът Божий, Който взема върху Себе Си греха на света“ (Йоан 1:29).

И тъй, смутен от толкова свидетелства, току-що уплашен от този глас, от всичко чуто той най-много се уплаши от това, че понеже сам е изпълнил света с грехове, ще дойде Онзи, Който ще унищожи греха на света. Макар и изплашен от множеството гласове, той все още не повярва докрай, защото Онзи, за Когото бе чул, че е Син Божий, го виждаше в човешки образ и виждаше в плът Този, Който, както бе чул, унищожава греховете на света.

И тъй, уплашен и треперещ, той изпитваше дали наистина е вярно онова, което бе чул. Макар да виждаше, че Господ пости четиридесет дни и нощи, той, погибелният, не пожела веднага да повярва в Сина Божий. Защото помнеше, че Моисей и Илия също постиха по този начин четиридесет дни, и затова се стремеше по някакъв знак на проявена сила да узнае дали наистина Той е Син Божий.

И тъй, той предлага: „Ако си Син Божий, кажи тези камъни да станат хлябове.“ (Тълкувание на Матей)