“Който има невеста, младоженец е”. Ако към Този Младоженец не идваше невестата, сиреч народът, тогава аз, сватовникът, бих скърбял; а сега, когато това се случва, аз силно се радвам, защото виждам, че Младоженецът, Христос, призовава невестата, тоест народа, и го поучава.

А приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много на гласа на младоженеца“.

Не напразно е казал „който стои“, а с това показва, че неговото дело е завършено и той вече стои без действие, и че му остава само да стои и да слуша учението на Христос и беседата Му с невестата.

„Тази моя радост се изпълни“. „Моята радост, – казва, – се изпълни при Младоженеца“. Делото, което ми бе поверено като сватовник, виждам, че се увенча с успех.

И тъй, Господ е Младоженецът на всяка душа; брачната стая, в която става съединението, е мястото на кръщението, сиреч Църквата; Той дава на невестата залог — опрощение на греховете и общение със Светия Дух, а останалото — в бъдещия век, когато ще въведе достойните в по-висши и съвършени тайнства. Забележи още, че Младоженец е не друг, а единствено Христос, а всички учители са сватовници, както и Предтечата. Защото дарител на благата е не друг, а единствено Господ; всички останали са посредници и служители на благата, дадени от Господа.