И тъй, учениците на Иисуса кръщавали, а Иоан продължавал да кръщава и не преставал, като едновременно изпълнявал две дела: първо — говорел на идващите при него за Христос и ги водел към Него; второ — не давал повод на своите ученици за ревност и още по-големи спорове. Защото ако беше престанал да кръщава, какво ли не биха направили учениците му, при тяхното завистливо отношение към Христос? Ако и така, като често призовавал и винаги отстъпвал първенството на Христос, той не ги убедил да се обърнат към Него, то каква завист би възбудил у тях, ако беше престанал да кръщава?