Докато продължавал празникът Пасха, Иисус бил в Иерусалим. Когато той завършил, Иисус излязъл оттам в Юдейската земя и пребивавал близо до Йордан, където мнозина се стичали. Той търсел многолюдни места не заради празна чест или слава, а защото желаел да принесе полза и благо на по-голям брой хора. И когато възхождал на празниците, ходел също заради това – за да донесе полза на повече хора и чрез учението, и чрез извършването на чудеса.

Като чуваш, че Той кръщавал, не мисли, че Сам Той е кръщавал: кръщавали Неговите ученици, но делото на учениците евангелистът отнася към Учителя. По-нататък същият този евангелист казва, че „Иисус не кръщаваше, а учениците Му“ (Иоан 4:2). Ако попиташ: „Защо Сам Той не е кръщавал?“, узнай следното. Иоан по-рано е казал, че „Той ще ви кръщава с Дух Светий“ (Мат. 3:11). А Светия Дух Той още не давал, защото времето още не било настъпило. И тъй, ако Той би кръщавал, или би кръщавал без Духа (и с какво тогава би се различавал от Иоан?), или би давал Духа преди времето, а това е недостойно за Бога, Който всичко върши своевременно.

А кога било времето да се даде Духът? Времето след Възнесението. Защото беше нужно нашето естество в Христа Иисуса да се яви пред Отца безгрешно и, след като по този начин Бог се примири с нас, тогава да бъде изпратен Духът — като богат и щедър дар.