„А който постъпва по истината“, тоест води честен и богоугоден живот, се стреми към християнството като към светлина, за да преуспява още повече в доброто и за да станат явни делата му като извършени в Бога. Защото такъв, като вярва правилно и живее честно, свети на всички хора и Бог се прославя в него. Следователно причината за неверието на езичниците е била нечистотата на техния живот.

Някой може да каже: „Как така, нима няма порочни християни и добродетелни езичници?“ Че има порочни християни – и аз ще кажа това; но че има истински добри езичници – не мога да твърдя решително. Някои може да се окажат „по природа“ кротки и добри, но това не е добродетел; а добър „по подвиг“ и чрез упражняване в доброто – няма никой. Ако пък някои са изглеждали добри, то всичко са вършили заради слава; а който върши нещо заради слава, а не заради самото добро, с готовност ще се отдаде на зло желание, щом намери случай. Защото ако при нас и заплахата от геената, и всяка друга грижа, и примерите на безчислени светии едва задържат хората в добродетелта, то още по-малко езическите заблуди и мерзости могат да ги задържат в доброто. Голямо е дори това, ако не ги направят съвсем зли.