Никодим, като чува учение, по-висше от човешкото, се удивлява и според немощта на човешката природа пита: „как е възможно това?“ Това е признак на неверие. Защото там, където няма вяра, възникват въпроси: как е това, защо е това? Думите на Никодим изглеждат дори смешни, понеже той не помислил за духовното раждане, а си припомнил телесната утроба. Като чул, че ако някой не се роди „свише“, той разбрал това като „отначало“, „отново“, втори път, и приел думите в такъв смисъл: ако някой не се роди „отначало“, втори път. Затова и казва: „как може, бидейки стар, да влезе в утробата на майка си?“