Това, строго погледнато, е първото библейско споменаване на свещен олтар или жертвеник; еврейското му название – мизбеах – го обозначава като място за заколване на жертвените животни.

От онези чисти животни, които се намирали в ковчега в нарочно увеличен брой (Бит. 7:2), Ной след излизането си от ковчега принесъл жертва на Господа. Тези жертви тук са наречени всесъжения; при тях жертвеното животно се изгаряло изцяло, без остатък (Лев. 1:1–17), което служело като символ на пълното съзнание за греховната немощ и на дълбокото сърдечно покаяние.

Оттук жертвата на Ной била, от една страна, акт на покаяние за предишния грях на човечеството, станал причина за потопа, а от друга – израз на благодарност към Бога за спасението и свидетелство за пълна покорност и послушание към Неговата свята воля.