Павел изразява и дълбока пастирска тревога: той се страхува, че при идването си ще открие в общността разделения и нравствено разстройство – разпри, завист, гняв, клевети и безредие. Тези пороци свидетелстват за вътрешна разпаднатост на църковното тяло.