Тук апостолът всъщност говори за самия себе си (срв. ст. 6–7), но от скромност и смирение се изразява така, сякаш става дума за друг човек. Отчасти той говори и като разказвач, който описва едно необикновено събитие от своя живот.

Това събитие се е случило около четиринадесет години преди написването на Второто послание до коринтяните, т.е. приблизително около 44 г., когато апостолът се подготвял за своето велико мисионерско служение (срв. Деян. 11:26). Как точно се е осъществило това преживяване, самият апостол не може ясно да определи. Очевидно той се е намирал в състояние на пророчески екстаз и затова не е могъл да каже дали тялото му е участвало в това възнасяне, или той е бил възнесен само духовно. Но едно е несъмнено: това събитие действително се е случило.

Що се отнася до израза „третото небе“, той очевидно е бил разбираем за читателите на апостола, иначе Павел би дал допълнително обяснение. В юдейската традиция се среща представата за три небесни области: облачното небе, звездното небе, т.е. пространството на слънцето, луната и звездите, висшето небе, където се намира Божият престол.

Вероятно апостол Павел вече е говорил на своите слушатели за подобно разбиране за небесата. В юдейската апокалиптична традиция съществува и представата за седем небеса, но тук апостолът очевидно няма предвид тази схема. Ако това беше така, възнасянето до третото небе не би свидетелствало за особено високо духовно въздигане.