Апостолът обосновава изказаната от него мисъл. Да, по-рано Господ се яви като немощен човек и хората постъпиха с Него както пожелаха. Но сега Той е възкръснал и живее чрез силата на Бога. Христос доброволно прие човешката немощ и смъртта на кръста, което в очите на света изглеждаше като поражение. Но именно чрез това привидно безсилие се прояви силата на Бога във Възкресението.

Апостол Павел прилага този принцип и към своето апостолско служение. Неговото външно поведение – кротостта, търпението и липсата на светска власт – може да изглежда като слабост. Но тази „немощ“ е съзнателно следване на Христовия път. Ако обаче обстоятелствата го изискват, същата божествена сила, която възкреси Христос, ще се прояви чрез него в апостолската му власт.

По същия начин и апостолът, който по-рано се е явил в Коринт „в немощ, в страх и в голям трепет“ (1 Кор. 2:1–2), скоро ще се яви там въоръжен със сила от Бога, която ще прояви спрямо коринтяните, ако те не го послушат.