Апостол Павел разкрива дълбокото си пастирско съчувствие към вярващите. Когато някой в Църквата е слаб във вярата, изпитва съмнения или пада в грях, Павел не остава безразличен. Той съпреживява тяхната слабост и страда заедно с тях. Когато някой бива съблазнен и отклонен от правия път, апостолът преживява това като дълбока рана. Той се възпламенява от ревност за спасението на вярващите и от болка заради тяхното духовно падане.