Когато пристъпва към своята защита, апостолът най-напред се позовава на онези външни предимства, които има наравно със своите противници, а след това говори за онова, което те нямат – а именно за своите необикновени подвизи за благото на Църквата, за своите страдания и дори за своите немощи.

Апостолът е също такъв евреин, потомък на Израил (Яков) и на Авраам, както и неговите юдействащи противници.