В този стих апостол Павел продължава мисълта си от предходния стих (11:14), където казва, че сатаната се преобразява в ангел на светлината. Ако самият сатана може да се представя като носител на светлина, тогава не е учудващо, че и неговите служители – т.е. лъжливите учители – се представят като служители на правдата. Апостолът подчертава, че заблудата често се прикрива под външен образ на благочестие. Тези проповедници не идват като открити врагове на Христос, а като хора, които уж защитават истината, закона и праведността. Те могат да изглеждат ревностни, благочестиви и дори праведни, но тяхното учение изопачава Евангелието.