В този стих апостол Павел обяснява защо упорито отказва да приема материална издръжка от коринтяните, въпреки че като апостол има право на това. Неговото поведение има пастирска и апологетична цел. Неговите противници в Коринт вероятно приемали възнаграждение за своето служение и търсели повод да обвинят Павел в корист. Като отказва всякакво възнаграждение, Павел лишавал тези хора от аргумент, с който биха могли да го нападнат. В основата на поведението на Павел стои грижата за коринтяните. Той не иска нищо, което би могло да стане препънка за тяхната вяра или да даде повод за съблазън.