За да склони коринтяните да приемат неговите думи за себе си, апостолът посочва, че те вече са приемали немалко хора, които съвсем не са заслужавали това.

„Ако някой…“ – в гръцкия текст изразът не е предположение, а увереност. Апостолът казва, че коринтяните вече с готовност приемат такива учители, които им проповядват друг Иисус, т.е. поставят християнството в неизбежна връзка с обредния Моисеев закон, и заедно с това приемат друг дух – „духа на робството“ (Рим. 8:15) вместо „Духа Господен“, Духа на свободата (2 Кор. 3:17).