Това дава повод на апостола още веднъж да посочи своята искреност и истинност както в съжденията си, така и в постъпките си като пастир. Преди Тит да отиде в Коринт, апостолът е говорил за коринтската община с доверие и добро мнение. След завръщането на Тит се оказва, че тази похвала не е била напразна, защото коринтяните са проявили послушание и покаяние.