Целият този откъс е посветен на това, че, изповядвайки Господа, е необходимо да приемем страданията – било от презрение към смъртта, било поради надеждата за награда, било защото сме възпирани от заплахата за немилостиво и непреходно мъчение.

И тъй като именно алчността има обичай да изкушава добродетелта, се добавя и заповед и се дава пример, когато Господ казва: „Кой Ме постави съдия или делител над вас?“ (Лука 12:14).

Земното благо отхвърля Този, Който е изпратен заради божественото. <…>

Затова трябва да мислиш не за това, което искаш, а за Този, от Когото искаш, и да смяташ, че на душа, устремена към великото, не подобава да се безпокои за по-малкото.