А сега обърни внимание защо Господ казва: „Който каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но който похули Светия Дух, няма да му се прости ни в този век, ни в бъдещия“ (Лука 12:10).

Нима едно е оскърблението спрямо Сина, а друго спрямо Светия Дух? Не. Понеже едно е достойнството, едно е и оскърблението.

Ако някой, заблуден от човешкото си виждане, си позволи да помисли нещо непристойно за плътта Христова (защото не ни подобава да мислим суетно за това вместилище на добродетелите, плода на утробата на Девата), той носи вина; но и на такъв не е отказана милостта, която може да придобие чрез вяра.

Но ако някой действително отрича достойнството, величието и непреходната сила на Светия Дух и смята, че бесовете се изгонват не чрез Светия Дух, а чрез Веелзевул, такъв не може да моли за милост, понеже сам се е направил вместилище на светотатство.

Който отрича Духа, отрича и Бога Отца и Сина, защото Духът Божи е също и Дух Христов. (Три книги за Светия Дух)