Той ни учеше, че богохулството е най-тежкото от човешките прегрешения. Казваше, че „на всеки, който каже дума против Сина Човечески, ще се прости; но който похули Светия Дух, няма да му се прости“ (Лука 12:10).

Какво има тук неясно? Ако Спасителят има предвид, че ако някой от нас изрече презрителна дума спрямо един обикновен човек, ще получи прошка, когато се покае, това е разбираемо. Понеже Бог по природа е благ, Той освобождава от вина всички, които се каят.

Но от друга страна, проклятие и вечно наказание – и в този свят, и в бъдещия – са неизбежни за онези, които са похулили Самия Бог.

Под „Светия Дух“ Той няма предвид само Лицето на Светия Дух, но цялата природа на Божеството, която включва Отца, Сина и Светия Дух. Спасителят казва и на друго място: „Бог е дух“ (Йоан 4:24).

Следователно хулата против Духа е хула против цялото върховно Битие. Защото природата на Божеството, както ни е открита в светата и дивна Троица, е една.