Андрей, като чул от Предтечата, и Петър, като чул от Андрей, последвали Иисуса; а Филип, изглежда, нищо не бил чул и въпреки това последвал Господа веднага щом Той му казал: „Върви след Мене.“ Защо тогава Филип така бързо се убедил? Струва ми се, първо, че гласът на Господа произвел в душата му някакво раняване от любов. Защото словото на Господа не се изричало просто така, а веднага възпламенявало сърцата на достойните с любов към Него – както и Клеопа със спътника си казват: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя?“ (Лука 24:32).

Второ, понеже Филип имал загрижено сърце, постоянно се занимавал с писанията на Моисей и винаги очаквал Христа, щом Го видял, веднага се убедил и казал: „Намерихме Иисуса“, което показва, че Го е търсил.