Андрей доведе Симон при Иисуса не защото Симон бил лекомислен и се увличал от всяка дума, а защото бил много бърз и пламенен и лесно приел думите, които брат му му предал за Христа. Вероятно Андрей му разказал много неща и му възвестил за Христа основателно, понеже бил прекарал известно време при Него и узнал нещо по-дълбоко и тайнствено. Ако някой продължава да упреква Петър в лекомислие, нека знае и това, че не е писано, че той веднага повярвал на Андрей, а че Андрей го довел при Иисуса; а това е дело на по-твърд разум, а не на човек, който се увлича. Защото Симон не приел просто думите на Андрей, а пожелал сам да види Христа, за да Го последва, ако намери в Него нещо достойно за казаното, а ако не – да се върне назад. Така че довеждането на Симон при Иисуса е знак не за лекомислие, а за основателност.

А Господ какво прави? Започва да му се открива чрез пророчество за него самия. Понеже пророчествата убеждават хората не по-малко от чудесата, а може би и повече, Господ пророкува за Петър. „Ти – казва – си Симон, син Ионин.“ След това открива и бъдещето: „Ти ще се наречеш Кифа.“ Като казва настоящето, удостоверява го и в бъдещето. Но не казва: „Аз ще те преименувам Петър“, а: „ти ще се наречеш“, защото в началото не искал да прояви цялата Си власт, тъй като още нямали твърда вяра в Него.

Защо Господ нарича Симон Петър, а синовете Зеведееви – синове на гръма? За да покаже, че същият, Който е дал Стария Завет, сега също променя имената – както тогава нарече Аврам Авраам и Сара – Сарра (Бит. 17:5, 15).

Знай и това, че „Симон“ означава послушание, а „Иона“ – гълъб. И тъй, послушанието се ражда от кротостта, която се обозначава с гълъба. А който има послушание, става и Петър, достигайки чрез послушанието твърдост в доброто.